Еврото – „За“ и „Против“ приемането

Една тема, която владее мислите на голяма част от българите, и често присъства в публичното пространство с поляризирани мнения и коментари, е тази за влизането на България в Еврозоната и приемането на еврото като платежно средство. 

Прави впечатление присъствието на народен наратив в посока притеснение от сблъсък с негативни ефекти като: загуба на покупателна способност, отказ от суверенитет при липсата на национална парична единица, „внос“ на проблеми от Западна Европа и др. 

Разбира се, всяка промяна води до различно статукво, с неговите плюсове и минуси. Когато позитивите надделяват, промяната се приема за положителна и обратното. Нека споделя няколко аргументи в посока позитивите и какво е мнението ми за тази важна за страната стъпка. 

На първо място искам да отбележа, че националната парична единица позволява на централната банка да провежда активна монетарна парична политика в съответствие с националните интереси и чрез нея да допринася за добруването на цялата нация. Поне на теория е така. 

И защитниците на българския лев „танцуват по тази тънка струна“. Обръщат се към националното достойнство и самосъзнание на поданиците. Използват изрази от типа: „великия български лев“, „златен лев“ и др. подобни. 

Нека обаче си припомним историческите факти от съвременната история на нашата парична единица. В големи периоди левът не е функционирал като независима валута, а е бил фиксиран – изцяло или частично – към друга валута или актив. 

Още от самото си създаване, когато се приравнява към френския франк, започват опити за установяване на златен или сребърен стандарт, но събитията от Балканските и Първата световна война предизвикват силен инфлационен ефект. След Първата световна война България фиксира курса на лева към американския долар, а след 1933 г. го обвързва с френския франк. 

Периодът след Втората световна война се характеризира с влиянието и доктрините на целия социалистически блок, като левът не е свободно конвертируем за западните страни. Истината е, че официалният курс не е желан (или приеман) и от повечето източни страни. Спомням си как при посещения в Чехословакия и Унгария имахме право да си обменим по 30 лева при  официалния курс, но за по-големи суми чейндж-бюрата прилагаха различен, чувствително по-неизгоден, валутен курс. 

След 1989 г. имахме независима валутна единица, която обаче премина през два много разтърсващи инфлационни периода, вторият от които – зимата на 1996-1997 г.- донесе т.нар. хиперинфлация, отразила се катастрофално на икономиката, спестяванията и доходите на населението. Като последица, от 1997 левът беше фиксиран към германската марка, а впоследствие към еврото. Тази кратка ретроспекция показва, че независимостта на лева не е отличителна характеристика на нашата парична единица и позоваването на неговата историческа сила като валута е по-скоро пожелателно емоционален изблик, отколкото фактическа реалност. 

На следващо място - виждам чисто икономически предимства и възможности, които не бива да пропускаме, и които ще окажат силно положително влияние върху нашата икономика: 

• Можем да очакваме ръст на преките чуждестранни инвестиции (толкова ни липсват през последните години), тъй като компании и институции ще имат повече доверие да инвестират в България, защото валутният риск ще изчезне.
• По-лесен достъп до европейските пазари, тъй като България административно ще бъде още по-тясно свързана с икономиките на Германия, Франция, Италия и другите големи европейски страни.
• Повишена сигурност при кризи - членството в еврозоната осигурява достъп до Европейския механизъм за стабилност (ESM) — своеобразна „защитна стена“ при тежки икономически сътресения.
• Намалени транзакционни разходи, както за бизнеса, така и за населението, произтичащо от премахване процеса на обмяна лев–евро при пътувания, онлайн пазаруване и бизнес сделки. Очакван ефект от спестени разходи в диапазона 2–5%.
• Ценова прозрачност - директно сравнение на цените в България с тези в другите страни от еврозоната.

На трето място – крие ли промяната рискове? На теория не би следвало да откриваме такива. На практика в някои държави, при приемането на еврото станахме свидетели на еднократен инфлационен импулс, който е породен от спекулативни действия в отделни сектори. 

Добрата новина е, че ефектът от приемането на еврото в общия размер на инфлацията в повечето страни е в диапазона 0,20 – 0,11 процентни пункта. Хърватия, която прие еврото последна, отразява ефект върху нарастването на цените с 0,2%. Същевременно доходите на населението в тези страни нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната. 

С други думи ползите значително превишават негативите и България трябва уверено да продължи своята Европейска интеграция.